​През септември 2020 г. се проведе посещение на Международния център на АТД Четвърти свят в Мери-сюр-Оаз, Франция. Целта на събитието бе да запознае приятели на движението с дейността и смисъла му. Предвид пандемията, планираното присъствие на две групи от Великобритания беше възпрепятствано, но българският екип успя да пристигне и опознае центъра и движението.

​Групата се състоеше от девет души – всички, идващи от различни сфери на живота, но обединени от вярата, че крайната бедност би могла да бъде преодоляна. Все хора, борещи се на местно ниво за достоен живот и за най-забравените. Посещението се проведе в три поредни дни – от 19 до 21 септември, изпълнени с дискусии и работилници, с участието на членове на доброволческия корпус на АТД Четвърти свят. Различни хора от цял свят с дългогодишен опит като активисти водеха умело всяка част от програмата.

ПРЕДСТАВЯНЕ И ЗАПОЗНАНСТВО:

На открито, в кръг, по ред по желание се представиха всички участници. Общо двадесет и един души взеха участие, като всеки трябваше да се опише чрез важен за него предмет.

„Хареса ми кръгът за запознаване. Всеки показа любимия си предмет. Жан представи брадва и ме накара да се замисля: “Да, необходими са ни думи, дискусиите са чудесен начин за търсене и намиране на решения, но в крайна сметка физическа работа също е необходима – да се отиде тук и там, да се засадят зеленчуци и дървета, готвене, строене на домове…“. Може би всички трябва да ангажираме не само нашите езици и мозъци, но и нашите мускули. Необходимо е да се работи здраво, без да губим ентусиазъм и надежда, винаги да помним, че всички сме хора…“

​РАБОТИЛНИЦИ:

Същият ден бяха проведени три работилници, като всеки участник можеше да избере към коя да се присъедини.

Първата включваше изготвяне на пътуваща изложба, състояща се от 16 малки пана с квадратна форма. Основната тема е „Филипините и положението на борещите се с крайна бедност“, като по нея вече бяха работили различни екипи от различни страни. Принос за развитието на изложбата бе направен и от българската група.

„Взех участие в работилницата за Филипините. Научих доста интересни факти за държавата, разказани от прекрасната Марджъри. Всеки допринесе с малко парченце изкуство към цялата „картина“.“

Втората работилница бе за изработване на KAMISHIBAI – средство за разказване на истории по стара японска традиция.

„Работихме по измайсторяването на две дървени „камишибай“, които донесохме обратно в България с цел да ги използваме с децата в ежеседмичните ни занимания по улиците на София. Следваща стъпка е да подготвим истории с тях.“

​Третата работилница бе посветена на градинарството.

„Хората много често подценяват този вид дейност, въпреки че тя носи важен и осезаем, може да се каже, опит.“

​Денят завърши с международна вечер, с песни и танци от различни точки на света. Пътуването на място започна от Перу и стигна до Мадагаскар, минавайки през България и традиционното българско хоро, в което се включиха всички.

​ИЗЛОЖБА И СРЕЩА С ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА ДОБРОВОЛЧЕСКИЯ КОРПУС:

За някои от участниците изложбата „Ние сме наследниците“ бе изключително въздействаща. Разделена на няколко части, тя успява добре да пресъздаде всички аспекти на бедността, това, как влияе на хората, пряко борещи се с нея ежедневно. Изложбата демонстрира силата на вярата, че преодоляването ѝ е възможно, ако се борим заедно. Помага да се осъзнае, че хора се борят срещу крайната бедност и изолираността от стотици години и всички са поканени да станат част от тази битка.

След посещението, групата се срещна за разговор с едни от първите членове на доброволческия корпус. Всеки можеше свободно да зададе въпросите си и в непринуден разговор да попътува из историята на движението.

„Срещата с едни от първите доброволци беше истински вдъхновяваща. Почувствах уважение и ми се прииска да съм като тях, да направя толкова, колкото те са успели, дори повече, ако мога, да помагам, да образовам, да се грижа, да се боря с институции и да търся благоденствие и достойнство за всички. Да стоя, денонощно мислейки как да допринеса, как да съм полезна, как да покажа повече любов и разбиране…“

СКРИТИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА БЕДНОСТТА:

С цел да разшири глобалното разбиране на многоизмерната бедност, Международното движение АТД Четвърти свят, съвместно с екип от Оксфордския университет, паралелно стартира изследване в шест страни през 2016 г. – Бангладеш, Боливия, Франция, Танзания, Великобритания и САЩ. Основната цел е да се идентифицират ключовите измерения на бедността и техните взаимовръзки. Представянето на резултата беше направено от френския изследователски екип, състоящ се от четирима активисти, лично живеещи в критична ситуация, и един доброволец от корпуса. Последва дискусия на тема „Съществуват ли в България споменатите измерения и какви решения биват търсени?“.

Дискусията бе много интересна и оттам се появиха нови въпроси и идеи. Разбрах, че това, че не виждаме даден проблем, не значи, че той не съществува. Постоянно трябва да обновяваме методите си на работа и да търсим истината за обществото, в което живеем.“

„Всички трябва сериозно да се заемем с преосмислянето на подхода за борба с бедността.“

Можете да откриете повече по темата ТУК.

​ЧОВЕШКИ ПРАВА ЗА ХОРА, ЖИВЕЕЩИ В КРАЙНА БЕДНОСТ:

През 2012 г. Организацията на Обединените Нации приема принципи, ръководещи работата по теми, свързани с Крайна бедност и Човешки права. С цел да се подкрепи приложението им, бе създаден наръчникът „Как да сработят човешките права за хора, живеещи в крайна бедност“. Целта е да бъде подпомогната работата на неправителствени организации, местни активисти и институции в борбата с крайната бедност, отчитайки предложените принципи.

Започвайки с живеещите и изпитващите крайна бедност и представяйки наръчника, работилницата целеше да открие как принципите биха могли да бъдат приложени в нов контекст. Как е възможно да се премине от местни действия към полето на възможна промяна в политика и стратегии на национално ниво?

„Важно е да направим децата по-чувствителни по темата, да променим образователната система, да дадем възможност на всеки да се изрази във връзка с човешките права. Нужно е да променим системата, едно самостоятелно действие не би имало влияние.“

От преживян опит с наръчника е възможно да се почувства, че всеки има способности, които понякога може и да са невидими. Тези способности трябва да бъдат развити чрез дейност.

Друга важна част от процеса е овластяването на хората. Да се създаде пространство, където те да могат да се срещат и да участват.

Повече информация за наръчника можете да откриете ТУК. (На Англиски език)

Презентация на наръчника в 2 страници можете да откриете ТУК. (На Англиски език)

Целия наръчник на английски език можете да свалите ТУК. (На Англиски език)

​ПОСЕЩЕНИЕ НА ПЛОЩАД „ТРОКАДЕРО“:

Дни преди 17 октомври групата имаше възможността да посети възпоменателния камък в чест на жертвите на крайната бедност, намиращ се на площад „Трокадеро“ в Париж, да отдаде почит на жертвите на глада, невежеството и насилието и да се присъедини към всички онези, изразяващи своето убеждение, че крайната бедност не е неизбежна. Мястото е заредено с изключителна енергия и смисъл и е от особено значение за всички, борещи се с крайната бедност. Реплика на монумента има на много места из целия свят и е основно място за честване на Световния ден за борба с крайната бедност и отдаване на почит към тези, загубили живота си в борбата с нея. Поставя се там, където е отчетено, че духът и смисълът на 17 октомври е жив и поддържан от все повече съмишленици.

​В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Трите дни бяха изключително интензивни и наситени със споделяне на истории и опит. Със сигурност отборът от България е по-запознат с историята и дейността на движението отпреди. Бяха открити много нови съмишленици и много нови теми на разговор. Дейността на движението в България продължава с пълна сила, все по-свързано с различните международни измерения на АТД Четвърти свят и намирайки все повече приятели в борбата с крайната бедност.